Всеки ден поглеждам назад,
тежки спомени, облечени в мрак.
Призрак с ледено сьрце
протяга две търсещи рьце.
Обзема ме хлад,
оглеждам се плахо,
озовавам се на място напьлно непознато.
И отново сама,
тьрся пьтя,
осеян с празнота.
© Ваня Все права защищены