Един човечец, който носи мляко
На обичната ми племенничка Веселина
На детсвото ти в нощите бездомни,
съм идвал: и задъхан, и очакван.
Как искам все така да ме запомниш:
човек с душа, по-бяла и от мляко.
С измръзнали, припряни, тежки пръсти,
и жест, от който утрото се ражда,
доливах дълго чашата ти с гъста,
прозрачна като восък, млечна жажда.
Но никога до днес не те попитах:
в кого и как неистово се влюби. ...