Едно, осем,
Осем...
Осем, едно...
Просто един ден,
прекрасен ден.
По улицата вървя,
а в главата ми
единствено
две цифри въртят се...
и ...
едно същество...
Но само аз
си зная защо?...
През нощта имало
водопад от звезди.
А после ...
гордо лъвче се появи.
Гальовно се протегна,
учудено ни погледна
и мило изрече:
- Хей,
аз съм сред вас вече!
Едно, осем ...
Осем...
Осем, едно...
А днес ...
Причината
да го прави ...
отдавна прозрях,
но ...
дали някога ...
преди да е късно
ще проумея живота
или ме бива ...
само за смях?
Дано!
Едно, осем...
Осем...
Осем, едно...
Един прекрасен ден...
Фатален...
За мен...
© Вили Тодоров Все права защищены