Обрах на двора старата череша.
От нея ще направиме компот.
За мен най-важното за днеска беше
да прибера узрелия ù плод!
Катерих се нагоре по дървото,
добре, че нова стълба бях сковал.
Боях се мен да не ме срещне Злото
и отпуската ми да свърши със провал!
А знае се - тя има крехки клони,
не знаеш няма ли да се строшат,
не си навлечен с каски и със брони...
Проблема ти Съдбата ще реши!
Но с мене всичко бе благополучно.
Бях точен просто до сантим!
Денят ми днеска не премина скучно,
и отлетя от мене като дим!
03.06.1999 г. Драгойново
© Христо Славов Все права защищены