~iSkRiCa~ (Свобода)
99 141
27 мая 2008 г., 22:47

Един, два приятелски стиха 

  Поэзия
641 0 5


Далече...
разпръсна ни живота,
показал хилядите си лица,
падахме  и ставахме,
но не загубихме човещината
в нашите сърца...

Обичахме и страдахме,
любовите ни покосиха,
но винаги оставахме,
в един, два приятелски стиха.

Умираха край нас годините,
празнота ни обладаваше,
закрила даваха роднините,
но някак приятелството надделяваше.

И никой не успя да раздели
три детски малки ръце.
Щом смъртта ни покоси,
сърце се вкопчваше в сърце.

Тайните си не споделяхме,
без думи се обичахме.
И никога не се разделяхме,
на други се не вричахме.

Нямаше нужда от слова,
очите говореха,
сред двама бях само една,
вашата нежна, малка, крехка
жена...

Колко ме пазехте,
бдяхте... обичахте...
всеки намразвахте,
щом ме отричаше...

Далече сте...
днеска по-далеч от преди,
всеки живее със своите
болки и своите беди...
Но отдалече една сълза
в съня ви бди...
И идва бързо, щом в очите
напират мечти...
Да полетим в безкрайна синева,
към нашата далечна,
детска страна...

© Свобода Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много, много ви благодаря за красивите думи и усещания
  • Хей, Искрице, благодаря ти! Къде ме върна, назад-назад във времето. Тя, "далечната детска страна" остава завинаги в сърцата и мислите, миличка! И... не е тъжно!

    Благодаря ти, отново! Много!
  • Към детската страна си струва да се лети, въпреки всичко.
  • ...към нашата далечна
    детска страна
    !!!

    поздрав!
  • Очите наистина говорят повече от думите!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??