Един изпуснат вик

14 июн. 2015 г., 23:02

Поэзия » Любовная

680 0 11

Един изпуснат вик,
от страст задавен.
Драсна ме в светлик
и огън лумна в мен запален.
Пожела ме най-греховно -
без омаята на билето лъжовно
и рече ми: ела!
И жената в мен в жарава се изля.
Всред пòлета си спряхме.
Зачакахме. Копняхме.
Жадувахме. Мечтахме.
Да дочакаме. С туй само заживяхме. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Един изпуснат вик

Искате да прочетете повече?

Предложения