25 янв. 2014 г., 19:14  

Eдин живот... 

  Поэзия » Философская
455 0 4

Подреждаме си дните във години...

Годините подреждаме в живот.

А времето във оня век роди ни

за мъка в поднебесния ни свод.

 

Живота ни прилича на корито,

с което газим в мътната вода.

Къде открито или пък на скрито

влошаваме си водната среда.

 

В това корито всичко ние носим -

от първия та до последен ден.

С молитви тежки щастието просим

в света противно лош и променен.

 

И плуваме със тоз живот-корито

към своя край отрано предрешен.

С течението под водата скрито

и целият ни свят е застрашен.

 

Валят ни дъждове студени, люти

и мълнии проблясват над вода,

а наште силни викове нечути

потъват във водата без следа.

 

Остане ли коритото ни цяло

през бурите и люти дъждове,

ще доживеем края си изцяло

в алеите на гробни градове.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тъжно и вярно! Поздрав!
  • Благодаря,Мисана,Миетко!Благодаря за прочита и оценките!
    Поздрави от мен и хубав ден!
  • !!
  • Мрачна, но неизбежна прогноза! Хубаво стихотворение, предупреждаващо ни за опасността от човешките безумия на планетата Земя.

    Поздравление от мен, Никола! Харесах!

    Твой: Мисана
Предложения
: ??:??