Е Д И Н К Ъ М Д Р У Г
Преминали сме през годините
сами, със други под ръка.
И ахвали сме пред градините
на нечия любов и красота.
Вървели сме един към друг,
разминавали се всеки път.
Всеки бил е с някой друг,
но е нямало уют.
Отминавал си жената ти,
без която днес не можеш.
Бил си с толкова жени,
но вървейки бил си бродещ.
И ето ни сега така -
с моята във твоята ръка.
Няма вече самота
- имаш моята ръка.
© Ренета Първанова Все права защищены