Един летен ден в полето

12 июл. 2015 г., 11:39

Поэзия » Пейзажная

426 0 4

Един летен ден в полето

Почти към пладне слънцето отива,

а този ден е най-обикновен...

Коларски път в неясна перспектива

се вие из нивята затревен...

Невероятно синьо е небето,

а малко облаче като петно

белее, но от вятърът подзето

към хоризонта се понася то...

... И толкова е тихо, че се чува

как лимфата в ушите ми тече.

И вятърът безсилен не палува,

а слънцето пече ли си, пече...

И птиците се крият из гората,

и само пеперудите летят,

увяхнали от жегата цветята-

очакват кротко вечерният хлад...

Жужат: пчели, невидими мушици,

листата във безветрие висят,

прежуря слънцето, а свил зеници-

червени кръгове пред мен трептят...

... Отсреща сред дърветата се види,

селце едно, забравено от бог:

през клоните прозират керемиди,

внезапно дим извива на възбог...

Петел объркан изведнъж пропява:

в селцето значи още и сега-

живеят хора, на инат тъдява,

но питам се обаче: „Докога?...”

Въпросът, знам е просто реторичен,

а отговорът е предизвестен

и във отчет бездушно-статистичен:

с последният погребан някой ден!...

Коста Качев,

11.07.2015.

voda (Елица Ангелова)

2015-07-14T03:33:04+03:00

Споделям болката ти за това селце.
Поздравления, Поете!
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2015-07-13T18:32:15+03:00

Хареса ми!
kalints (Калин Стайков)

2015-07-12T18:55:44+03:00

Красива тъжна картина на една наша действителност. Благодаря ти за тези думи, Коста.
Eva55 (Евелина Стоянова)

2015-07-12T13:30:07+03:00

Красива образност...!!!
Жужат: пчели, невидими мушици,
листата във безветрие висят,
прежуря слънцето, а свил зеници-
червени кръгове пред мен трептят...