ЕДИН НИЩО И НИКАКЪВ КАШОН
Ще си стелна кашон – и ще седна на мократа пейка,
и додето Айшето листопада в брезента мете,
ще погледам как кротко есента и от мен си офейква,
а пък аз подир нея неусетно вървя към стоте.
А когато с езиче ненадейният припек ме близне,
ще се нежа в листата – един, леко трезвен, сархош.
И ще бъда щастлив! – че се будя с поредния изгрев,
като знам колко дълга и страшна е зимната нощ.
Със пунгия тютюн, със прахан и лула, и огниво
ще опитам да спра – ееех! – на Времето страшния ход.
И какво преживях? – аз си знам. Беше адски красиво! – ...