kikokp (Кирил Димитров)
5 2
2 февр. 2014 г., 20:36

Един поглед 

  Поэзия » Любовная
697 0 5

Един поглед


Да ме погалиш с поглед топъл,
когато мракът ме поглъща.
Да секне мигом тъжен вопъл
и да усетя, че се връщам.

 

Ръката нежна да протегнеш,
когато болка ме налегне,
да ме докоснеш ненадейно
и пред очите ми да грейне.

 

Едничка дума да пророниш
тъй както само ти умееш,
тревогите ми да прогониш
и пак да мога да се смея.

 

Главата си да сложиш бавно
на умореното ми рамо,
да чувам дишането равно –
за туй мечтая само.

 

Ти си ключа, със който
отварят се ръждясали резета
и аз до края ще те нося
с верижка златна до сърцето.

 

Отнемеш ли ми всичко туй,
ще почна бавно да линея.
Ще чакам сетния си час,
но пак за тебе ще копнея.

© Кирил Димитров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??