29 нояб. 2008 г., 21:39

Един пратеник на светлината 

  Поэзия » Другая
467 0 1
А кой бе този
странник, водещ ни за ръце.
Негови ли бяха
светещите очи тук до нас?

В тунел, в непрогледна мъгла
и сняг и дъжд се сипят.
В пещера, във вековна гора
и тъмнината навред властва.

(Пратеник на светлината)
(Един пратеник на светлината)


Слепота, отчаян кратък вик
и отново е тъмно всичко тук.
Но защо ли се опитваме за миг
да победим целия този студ?

А кой бе този
странник, водещ ни за ръка
Негови ли бяха
светещите очи тук до нас?
И кой бе прав,
дали и двамата сме без душа?
Твои ли бяха
падащите тук сълзи?

Грях, откровения, хули и рими -
всичко събрано в незрящи очи.
И красиви мигове неповторими,
сякаш само създават искри.

А кой бе този
странник, водещ ни за ръка
Негови ли бяха
светещите очи тук до нас?
(Пратеник на светлината)
(Един пратеник на светлината)

И кой бе прав,
дали и двамата сме без душа?
Твои ли бяха
падащите тук сълзи?
(Пратеник на светлината)
(Един пратеник на светлината)

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??