ЕДИН СМЕШЕН ЧИЧКО
... сега, когато знам – и мога всичко, което Бог за мен си е решил,
и остарявам бавно – смешен чичко, така далеч от своя див април,
досаден и навярно твърде скучен с несръчни рими в ямб и анапест,
броя си непресъхналите ручеи – и в стихчета ви пращам светла вест,
навярно в електронните ви пощи ще ви събудят с третите петли? –
написах ги в бездънните си нощи, в които даже – да си жив, боли,
не ми горчи солчицата в кравая, търкалях го в Господен прах и кал,
какво е мъдростта ли? – вече зная – пустини от натрупана печал,
човечец, за молитва паднал ничком на пода в храма – праведен и тих,
помнете ме? – бях просто смешен чичко, оставил ви за спомен този стих.