С поредния ми дом си вземам сбогом.
С поредната увяхнала мечта
за глътка свобода, за шепа огън,
за стряхата, където да гнездя.
Във кърпичка за спомен си завивам
товара с непреглътнати сълзи.
А вещите - декор красив от филма -
не ми са мили, щом са без души.
Последен поглед хвърлям и... потеглям.
Чий път ли моят път ще пресече?
Но все по теля, казват, все по теля -
там лястовица бяла ме зове. ...