Един убиец търси си сензация.
Улиците...
Те са вечно болни.
Орисани като кинжали -
до края да убиват.
Душите им са в тежест.
Отровно е оловото.
Сънят им е въздишка.
А писъците - дишане...
***
И той със тях сънуваше
Преболен. От цивилизация.
И твърде не говореше.
Той търсеше сензация.
А хорските очи
са слепи
и забравят,
че болестта му е проклятие.
Тя стреля. Не прощава.
***
Но лек ще е смъртта му
след час или година.
И ето ти - утехата -
в сатен и във коприна.
На следващата нощ
и нея изтезаваше,
и цапаше я с кръв,
и в нея се удавяше.
А времето не спираше.
Минутни бяха жертвите.
В минута ги пречистваше.
Приспиваше най-грешните...
И лудостта му бе любовница,
но той не беше луд -
екстазна и продадена
на страстен плътски студ.
***
По дяволите! Спирам.
Дочул ме е палачът.
Патрони не търсете.
Погълнал ги е здрачът.
Следите от олово
с минутна кръв търгуват.
А улиците тихи
не спират да сънуват...
***
И той кръжеше трескаво.
Преболен от цивилизация...
С кинжалите приспиваше.
И търсеше сензация...
© Йоанна Маринова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Да, на 14 съм...
Не знам защо поставяте така въпроса, но е имало и преди вас, които се съмняват. Недейте, истинска съм
Прегръщам ви, защото и аз се наслаждавам на вашата поезия. Просто не смея да коментирам... -
Мое и само мое, да.
-
Побиха ме тръпки и пулсът ми се ускори!!! Супер въздействащо!!!
-
Да, да, да!
Харесах си го, още онзи ден! И отново си го харесах сега! Супер е!
Поздрав! -
допускам, че не можеш да си представиш колко ме изкефи произведението ти. Убийствено яко, поздравявам те за което!!!
-
Потънах в твоя стих...чете се на един дъх...
Поздравявам те -
Впечатляващо!
-
Тръпки....
-
" И той със тях сънувше.
Преболен.От цивилизация."
Поздравления! -
Много яко!
Поздрави и браво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Радва ме градацията в стиховете, която прости ми, е направо зашеметяваща...
Прости нездравото ни любопитство, но ще бъде достояние известно време...!