Единствен

Няма те, а сърцето теб зове,
дъжд вали, а в душата ми – мъгли,
целувката за тебе те открадват
и в безкрая я изпращат.

Толкова много любов, а само един човек,

който прави ме щастлива,
а думите не стигат,
мълчанието става приятно,
защото говорят си сърцата,
любовта няма начало и край,
а разстоянието е просто мяра.

Не чута, не разбрана,
оставам сам-самичка в пустотата,
твоя допир, твоя шепот
въздухът ми носи,
теб искам аз да прегърна,
а хладното пространство сълзите ми изпива.

И защо да бъда силна аз?

Научих се без да гледам – да те виждам,
без да слушам – да те чувам,
да те обичам, където и да си,
и със сълзи да се усмихвам.

14.05.12г.