Молех времето да излекува,

болката, че не си до мен,

още чувствам бащината ти закрила,

като летен бриз във зимен ден!

Спомените бавно избледняват,

връщам се с любов към тях,

детството безгрижно преживявам,

търсейки отново твоя смях.

Татко, как исках аз да ти покажа,

- обичта, 

преди последния ти дъх.

Де да можех аз да ти изкажа

и благодарността.

Обещах си, че няма да плача,

защото аз знам,

вечността,

бащината обич съхранила е,

за мен – любящата ти дъщеря!