10 сент. 2007 г., 14:49

Единствена 

  Поэзия
791 0 15

Дали съм във съня единствена
или в сянката на другите жени
се крия в слепота убийствена,
в сълзящи и невиждащи очи?



Открий ме в страсти несъбуждани,
в люлката на времето приспани,
с мечти изгнанни и прокуждани,
в неизвестност скътани, прибрани.



Завиждах ти за твоята реалност,
изплетена с конец и тънички игли,
благородно, с нотка на прощалност,
че бях във нея, но сега не съм - уви!

© Елица Стоянова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??