Единствена в съня ми...
Единствена в съня ми бродиш ти.
Прекрасен, твоят дух се в мен всели.
И твоят глас благословен
едва ли ще заглъхне с времето във мен.
Едва ли ще забравя нявга аз
оная вечер, оня звезден час,
когато бях удовлетворен
за чувствата, що бяха в мен.
Ти толкоз нежна бе
и толкоз мила.
Нима наистина не си дете?
Нима наистина си моя, мила?
1983 год.
гр.Силистра
© Марин Петков Все права защищены