8 янв. 2008 г., 09:21
Единствена като призрак, през зора от спомени пътувам
На надеждата сълзата с радост да прегърна.
Очакване ли...?
Ненаситна завист ли...?
И да бягам, нямам сили да откривам.
Единствена, възвишена…
и някак тайно спотаена,
надничам в утрото на минали през мен стихии.
Прегръщам спомени в окови и зад зид зазиждани.
С отронен вик и дъх на вяла нежност
като с миг от вечност се покривам.
Но няма връщане, разбирам. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация