12 нояб. 2007 г., 08:45

Единствено 

  Поэзия
637 0 19

Навярно ще издраскам много листи,

и много думи ще зачеркна в суетата си.

Но днес душата си реших да поразлистя,

наместо тях, и да я питам докога ще плаче?

 

Ако иска, нека ме напусне,

май прекалено дълго ме търпя!

И без това май никак не я жаля…

Ала какво да ми разкаже тя, горката?!

 

Когато всеки път я наранявах,

тя смирено чакаше -

и никога не промърмори, не посмя.

Единствено пред теб проплакваше…

 

Защото знаеше, че ще я разбереш.

И винаги бе в някакво очакване -

да те открие някъде,

но тайничко от мен самата, за да си поплаче…

 

NG/nnn
11.11. 2007

© Нели Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??