С трепет в кръвта тръгвам по поле
от узрели жита...
Вървя и сред дръвчета
а из клоните им – плодове.
Някои паднали на почва,
из сухи листа!
Опитвам да не ги настъпя,
за да не унищожа реколта на земя...
Слънце гали моя кожа
а от страни подухва тих, летен ветрец!
Закачливо разрошва ми коса
и ме тегли все - напред...
С него иска да полетя,
а с птици – песен да запея!
Музика е в душа
и с усмивка ще пея за любовта!
По тяхно влияние ще се понеса...
Дано улови всяка живинка,
сила на мелодия и всяка натъжена душа,
намери отново радостта!
© Roselina - Neli Evgenieva Все права защищены