25 июн. 2021 г., 11:56

Една бездомница змия 

  Поэзия » Другая
335 1 2
Стоях край трапезата
с другите гости.
Получих от всичко
и беше ми доста.
Летят край стъклото
разрошени птици,
кълват разпиляната,
златна пшеница.
Не съм недоволна –
софрата бе царска!
Любов не изпитах,
ни грам благодарност. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Все права защищены

Прибрах си реколтата – беше ми доста.
Стоях край софрата с бездомници – гости.
Летят зад стъклото разрошени птици,
кълват разпиляната, златна пшеница.
За всички намерих и зрънце, и дума. ...
  422  12 
Предложения
: ??:??