Една библейска история...

Към залез Слънцето клонеше плавно,

вечерен бриз надипляше вълни-

едно момиче от морето бавно

излизаше с оголени гърди...

По тялото му, в капките сияеха

на Слънцето последните лъчи,

преди да се разтворят из Безкрая

на сините му ласкави очи...

Бе вече плажът опустял, безлюден

във подстъпите тихи към нощта

и само Вятърът там спрял очуден

се радваше на тая красота...

... Но в здрача, иззад пясъчната дюна

изкочи строен, полугол младеж

момичето прегърна и целуна

и сляха се телата им в копнеж.

Внезапно, сякаш Слънцето избухна,

посипаха се върху тях лъчи,

а Вятърът погали ги и хукна

да гони разпиляните мечти...

... А те, като изгонени от Рая,

прегърнати стояха на брега,

но своя Рай със Любовта създали

тук долу, на планетата Земя...

18.09.2011.  д-р Коста Качев