В памет на баща ми - няколко негови стиха
Една цигара
и едно сърце,
и две невинни, безобидни думи;
Една цигара,
с пламнало лице,
посипа с пепел блесналите друми...
Самотна тройка
и цигарен дим,
и две светящи въгленчета в мрака;
Една девойка,
лик незаличим,
едно сърце тъй безутешно плака...
Една разходка
в ран вечерен час,
една димяща, лепкава цигара;
Една постъпка
гръмна своя глас
да доразнищи грохналата вяра...
11 Май 1957
(с разрешението на Админ)
© Симеон Дончев Все права защищены