Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
11 мая 2021 г., 08:00

Една душа, с размери на Вселена 

  Поэзия » Философская
758 7 10

А казват, че е сиво битието.
Сред фалш и кич. Хранителна верига.
Очи затварям, литвам там, където,
е малкото, което не достига.

 

Твърдите, че за себе си говоря
и всеки стих, звучи егоцентрично.
Сред людска гмеж, не срещнах много хора.
А болката? Познаваме се лично.

 

Крилете кални, дрипави и сиви,
до слънцето ме носят и обратно.
Търсете допирателната крива,
дори да ви се струва непонятно,

 

това, което цял живот ме тласка
и зидове издига, помежду ни.
Е линията между гняв и ласка
и чувството Луна да те целуне.

 

И никак не се чувствам ощетена.
Каквото имам, имам. И е много.
Една душа, с размери на Вселена,
побрала обич, думите. И Бога.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??