Една година учим се без тебе -
да дишаме, мечтаем и вървим.
Една година е урок - молебен,
как с болка и с любов да продължим?
Липсваш ни във всеки миг съдбовен.
Сърцата ни превърна във сълза,
една огромна като облак черен,
скри слънцето. Небето онемя.
Птиците заглъхнаха безгласни.
Повяхнаха цветята без лъчи.
Животът като факелче угасна,
кандилото e нямо, то мълчи.
Една година като век отмина
и още много идват след това,
но Вярата ни паяжинка фина,
ни свързва, сине... с твоята душа.
© Таня Мезева Все права защищены