22 окт. 2008 г., 20:00

Една истина за вас 

  Поэзия » Другая
678 0 2
Лутам се напразно между мрак и светлина.
Не зная аз коя за мен е вярната пътека.
Минало и бъдеще в едно, къде е моята следа?
И крещя, и плача, моля се на Бога за утеха.

Зад мен тъма, със мен тъма, а бъдещето?
Там голяма, празна яма настървено чака.
Бориш се със всички сили и очакваш нещото,
което като феникс ще те възроди от мрака.

Ала няма смисъл, всеки в края си е сам.
Унасяш се, заспиваш... Не! Умираш...
Знаеш, никого не можеш да закараш там!
И чудиш се какво видял си, за последно вдишваш!

Е, хайде, всички знаехме, че мракът побеждава!
Няма ги, уви, онези филми там любовни...
Мечтите си отиват, точно в т'ва е края,
дори да вярваш, че са те мечти възможни!

© Елена Мирчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??