художника (Веселин Христов)
184 1317
1 апр. 2020 г., 13:18

Една история 

  Поэзия
880 1 5

Една история

 

Нека ти разкажа таз история,

за малкото дете от махалата.

Тук малка скоба ще отворя,

/за егоизма и човещината/.

 

Бе мрачен и дъждовен ден,

а пред аптеката квартална,

опашката извила се зад мен,

картина бе, съвсем банална.

 

Едно детенце приближи,

в шепа стискаше парички....

– Чичко, спешно е – кажи,

може ли отпред, пред всички?

 

Майка ми е много болна.

 

В миг опашката изригна,

възмутена, недоволна.

– Я го гледай, тарикат,

всички чакат. Марш отзад!

 

Детето  го́рко се разплака,

стоях безмълвен, най-отпред

то си тръгна, без да чака,

и аз не му отстъпих ред.

 

Когато си напазарувах всичко,

към вкъщи от комшии подочух,

хлапе́то е останало самичко,

майка му... предала Богу дух.

 

Това е, друже, моята история,

уж принципни сме, но обаче,

принципни сме само на теория,

едно дете направихме сираче.

 

Весо: 01.04.2020г.

© Веселин Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Наде, Жоре, Ире, Хатор, радвам се, че харесахте "гадната" ми история. Вярно е, че има добрина в Човеците, но не и у хората. Жоре, добре че изпусна римите щото модератора трябваше да ми сложи червена точка. А иначе....това го написах по подобен случай, само че "героят" беше едно трудолюбиво цигане-сираче, което помагаше на всички в село. На един ще му нацепи дървата, на друг ще напазарува, на трети ща прекопае и хората му даваха по някой лев или храна. Един ден го намират починал в колибата му, бил болен от бронхиална астма и понеже не бил социално осигурен нямал 2,15лв. да си купи от аптеката респиратор за обдишване. И..... те така те!
  • Много тъжна реалност... Но и аз сякаш виждам промяна в хората към по-добро, може би не всички ще се променят, но който носи човешкото в себе си, то се събужда.
  • Не знам, аз започнах да виждам все повече човещина в хората. Може би защото я търся, но.....Има я.
  • Позната реалност.
    На думи, генерали,
    на дела...
    Хрумват ми 2 - 3 рими, но си правя автоцензура тук, пък който иска, да се сеща.
    Поздравявам те.
  • На думи - велики, на дела - мишолики...
Предложения
: ??:??