inaMay (Калина Костова)
55 29
6 июн. 2008 г., 06:53

Една измислена, рисувана от мисли режисура 

  Поэзия » Белые стихи
659 0 5
 

Какво е да си сцена?

Прашна сцена?

С пътека

между декорите,

с въжета повече

от вените в човека?

Без нуждата от покрив,

с повече от порив,

пренасял хората в събития

с костюми, в реплики

от първата позиция

на авансцена...

С рисуваната режисура,

с разказваните

шекспирови драми

и шутовете за награди...

Поклон,

за да решиш началото.

Костюм,

по-верен от приятел

и бляскава сълза,

която пари бузата,

а после повече прилича

на танцьорка...

Един безкраен Арлекин

от мимики на жестове,

с които дирижира

всичките заблуди.

Толкова лесно е...

да се превърнеш

в мисъл

и с нея да твориш спектакъл.

Безплътното, ефирно,

бледо пожелание

създава образи.

Декорите са оживели

от преживените събития.

Прожекторите правят

пътища за бъдеще.

А моят път се плаши

от очите ми...

И облаците от тавана

са обятия

за нежността на танц,

за да открият някъде героя си...

Когато е рисувал режисьор...

© Калина Костова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздравления!
  • Поздрави от един Арлекин!
  • Творбата ти е страхотна,има много сила,дълбочина,мъдрост.На сцената на живота е трудно да намериш себе си сред другите,да направиш разлика между маската и голото лице.Понякога ние всъщност не познаваме самите себе си и не знаем кога сме истински или играем ролите си,но винаги има едно завръщане към себе си освен,ако някой отгоре подрежда картите на живота...
  • След края на спектакъла
    ще поднеса на теб,
    Калина,
    рози!!!
  • Притихнала съм в дъното на салона. Ухае на прах, боя, дървени стърготини, грим и... музика... На сцената си ти, Приятелчице. В най-великолепната си роля - Творецът!
    Прегръщам те! Много по много!
Предложения
: ??:??