2 авг. 2012 г., 21:08

Една жена 

  Поэзия » Философская
880 0 4
Видях една усмихната жена,
невидима за повечето хора,
как късаше невидими цветя,
говорейки си с времето на двора.
Видях я да докосва с тях дете
и с топлите си мисли да му пее,
а после сякаш вятърът ме взе
и тихичко в съня ù - ме отвея...
Видях я да докосва пролетта
в очите си - с парченца от небето
и с късче облак в своята коса...
разхождайки се боса - през полето... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Все права защищены

Предложения
: ??:??