Една лятна нощ с Луна в Девин
Раздрала облаците сиво-черни
търкулна се възпълната Луна
и омота във сенките вечерни
небрежно разпиляна светлина...
Подухна Вятър...Облаците свърна,
забули пак непълната Луна-
отсреща хълма някак си посърна
и уморен утихна за нощта...
А в къщите накацали по хълма
замигаха игриви светлини
и нищо че Луната не е пълна-
със чар са пълни летните нощи!..
...Далече нейде музика вибрира,
донася Вятър неразбрана глъч
и всеки влюбен в тая нощ замира
в прегръдка, осветен от лунен лъч,
но някой може в здрача да въздиша
божественият шанс пропуснал сам:
във Любовта без приказки излишни
да изживее приказен роман...
И да се диша във нощта е лесно,
и Бога славиш, че сега си жив,
а Той със вдъхновение чудесно
да сътвори Света намерил е мотив!..
Прекрасно настроение се носи,
а въздухът ухае на липи
и всички незададени въпроси-
със отговори идват си сами...
Приятна свежест Вятърът довява
след жегата вилняла през деня,
в море от облаци самотно плава
към хоризонта облата Луна...
...И хълма тя за миг ще очертае
преди да продължи сама отвъд,
а всеки влюбен с тръпка ще познае:
инстинкта на смутената си плът...
22-23.06.2010.
Девин
д-р Коста Качев
© Коста Качев Все права защищены