В премръзналите клони, посипани със скреж,
една любов там тихичко се крие.
Поздравяват я с усмивка в своя луд въртеж
падащи снежинки. Режещ вятър вие.
Невидима, изплашена, но все така наивна -
от леден сняг, Любов, кой прави прежда?
Не вярваше преди, че иде люта Зима,
и днес край тебе трепка тя, Надежда.
Безумна Вяра - все нявга Зимата ще свърши
и някое дете, Любов, ще те открие.
С премръзнали ръце ще те откара вкъщи -
на топло в сърцето ще те скрие.
© Или Дадарова Все права защищены