Гоним се с теб по върховете,
Обзети от трепети възпети,
Докосвам грубата черупка
И чувам как се тя пропуква.
Докосвам нежно и въображаемо -
Изплащам на любовта ми заеми,
Дъхът ми топли те възторжен -
За теб изпила бих отрова.
Но, когато всичко свърши,
Ще сме волни, ще сме мъдри.
Попивай прежни огорчения,
Лети по небесата, във селения.
Отпусни се в бисера на вятъра,
Раздели с просяка комата си.
И с вдигнато чело пропей,
В морските вълни се влей!
14.01.2005г.
© Ева Туфанова Все права защищены