Една изгубена любов в бледи спомени гори,
спомени за две сърца, една любов и две следи...
За последно огънят в жарта догаря
и бавно слага началото на края.
Превръща се в прозрачна струйка дим
мисълта, че си ми бил необходим.
А дали все още за мене си такъв,
дали в нас кипи една и съща кръв
или огънят е вече изгорял
и за мен си просто идеал?
Идеал, пред който душата ми се кланя,
прощава и забравя за всички сълзи. ...