Започнах да си спомням.... И нагарча

в душата ми.... Нагазвам сякаш в тиня.

В най-ранното ми детство бях чавдарче,

със връзка на вратлето – светлосиня.

А след това прераснах в пионерче.

и бях щастлив с душица окрилена.

Възторжено пред другите се перчех

със нова връзка, този път червена.

Нататък в комсомолци избуяхме.

Големите ни помпаха със вяра.

Крещяхме, марширувахме и пяхме.

И вярвахме във всичко с пълна пара!

Такова беше времето тогава.

И класово-партийно, и градивно.

Вървяхме все нагоре и направо.

Дори да искаш, няма как да кривнеш!

От крехка възраст бяхме зарибени!

Могли ли сме да имаме съмнение?!

Кой можеше да каже, че и Ленин

ще бъде развенчан със омерзение?!

Нима ми е минавало в акъла,

че партия с тогавашната слава,

след време ще се срине в кръгла нула

и всичко ще потъне в прах и плява!?

За пълния провал виновни няма!

И грешки няма! Няма извинения...!

Макар, че епохалната измама

завлече в потрес цели поколения!

Такава е съдбата ми за жалост!

Прощавайте за малката история....

И щях да съм живял почти нахалост,

ако не имах своя траектория...!