Една мечта
Понякога си тръгва
Потъва някъде
И се погубва
Излиза вън
И мръзне на студа
Една мечта
Безумно луда
От чакане...
Изтръпнала сама
Парче от нечия душа
На драка закачено
Остава в тръните
Пленено...
От ветрове люляно
От дъждове валяно
Видяно от малцина
Кой радва се
На пустата градина
Нишчица да вземат
Птичките в полето
В гнездо да я вградят
От птичата песен
Да трепне сърцето
Мечта отново да роди
И да лети лети...
Една мечта остава
Една мечта не остарява
© Любомир Деничин Все права защищены
Поздрав!