Живея в джунгла.
Родих се в долината на смъртта.
Родих се в едно градче, опушено със сяра, с амоняк.
Вече не е толкова опушено.
Избягах.
Съдбата пожела така.
Озовах се в едно градче, до едно море.
Обичам го това море.
Не е като в джунглата.
В джунглата си винаги нащрек.
Все чакаш нещо да ти се случи,
но не от хубавата му страна.
А на брега на морето се случват все хубави неща.
Вълните, чайките, вятъра, пясъка, на който лежиш.
Виждаш и усмихнати лица на хора, даже и на кучета.
Там най-много мечтая.
А една от моите мечти
е джунглата в рай да се превърне.
И хората да са винаги щастливи.
© Наско кирилов Все права защищены