4 дек. 2010 г., 17:31

Една последна кавга 

  Поэзия » Любовная
920 1 0
Викай, плачи, удряй,
но недей да мълчиш!
Убиваш ме повече,
когато го правиш.
Мрази ме, а после, че ме обичаш, кажи
бъди опората, в която повярвах!
Мразя това, което сме сега,
но обичам теб и това е факт!
Как можахме да се нараним така,
не помним дните, в които не ни бе страх?!
Сега не смеем да се погледнем дори.
В очакване на поредния сблъсък… затваряме очи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Василева Все права защищены

Предложения
: ??:??