cucy (Цветелина Венкова)
11 9
23 мая 2007 г., 16:01

Една реалност 

  Поэзия
794 0 2
Сиво-черно ежедневие,
еднообразие и болка,
такива сме сега и ние -
толкова изстрадали и жалки.
Живеем ден за ден, без щастие,
живеем, но всъщност сме безлични,
около нас скитат смрад и нещастие,
но те за нас не са различни.
Смог закрил ни е слънцето,
мрак покрива земята,
загнива в почвата зрънцето
и от глад, и студ умират раята.
Някак си сме нечовечни
и един друг се нараняваме,
накак си сме безсърдечни,
и върхът на злото покоряваме.
Намираме все нещо хубаво,
усмихваме се често,
защото в душата ни се е струвало,
че всичко е толкова лесно.
За да можеш да оцелееш
и страхът, и болката да надмогнеш,
за да можеш добре да живееш -
трябва сам да си помогнеш!

© Цветелина Венкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Аз никога не обмислям думите си,когато пиша.Те идват в съзнанието ми и след това се редят на белия лист.Съгласна съм със забележката-и на мен не ми звучи на място.Но не обичам да редактирам"творчеството" си.Защото така ми се струва,че се променя до такава степен,че става неистинско.И много благодаря за откровеното мнение!
  • "и от глад, и студ умират раята." ?!
    Мисля, че думата "раята" е използвана неуместно.
Предложения
: ??:??