Цъфти в градината сама

             ухаеща червена роза,

             по нея капчици роса

             блестят кат' бисерни мъниста.

             Червеният листец потрепва,

              напевно нещо си мълви

              и сякаш за любов нашепва,

              за стари рани и тъги.

              Минават дните покрай нея,

              летят и моите мечти

              и иска ми се да запея

              за младоста в щастливи дни.

              И теб ще те откъснат, мила,

              в цвета си нежност притаила.

              Любов навярно те родила

              и в любовта е твойта сила.

              София

              под: 24300

              1986 година