на мама

Смърта е жестока и ни раздели,

ти си в черната земя,

а мене ме остави сама.

Не мога да те прегърна,

плаче моето сърце.

Не мога да те целуна,

в скръб и мъка е моята душа.

Не мога с тебе да поговоря,

едничка дума да ми кажеш

и моята ръка да стоплиш.

Липсва ми твоята прегръдка, мамо,

ах колко много те обичам аз!

Ти беше моята звездичка,

заспивах с твоите мили думи.

Ти беше моето слънчице,

събуждах се от твоят глас.

Две години мина,

откакто те няма.

С тебе го няма и моя смях.

Сега лежиш в пръста студена,

но да знаеш,

че вечно ще те обичам аз.

Една свещичка за тебе

гори в моите ръце,

поклон, мила майчице!