Пресуши се всичко непресъхващо.
И сълзите ми отдавна изтекоха...
Отиваш си, а аз съм същата - горда и болезнена...
... до нечовечност.
Но понякога любовта умира,
знаеш как е... случва се и с хората.
Но разбрах едно... Любовта ни самоубиец е.
И убиец - тя е две в едно.
Първо тебе застреля... в гръб.
Много подло от нейна страна.
А после мен... коленичила до твоя труп,
срази ме... без да иска успя...
Тази любов много дълго терза ни.
Но си признай, че ти пръв се умори.
А аз се борих, дори и със себе си,
знаеш, че от тази борба най-много боли...
Обичам те!... горда съм!... Обичам те!
Минах през тези етапи...
Сега освен нас и любовта ни умираща е,
като убиец задушен в сини чаршафи.
Това... И не сега е краят.
Той, краят, отдавна дойде.
Това е погребението на любовта ни.
Замълчи за минута, почест да  и отдадем...