Аз плаках Бог да ми прости,
как виждах, че това си ти!
Четях, потъвах в твоите крака.
Достоен ли съм да те понеса?
Уви, дори в душата романтик,
ще бъда ли добър практик,
че всеки спомен да е утре
и всеки миг да бъда вътре.
Да чета отново и отново.
Да бъдеш ти за мен велика.
Дори със неизказаното слово,
във другия да виждаме прилика. ...