... една висулка пише в мен...
Жълта тиква тъгата ми. Дрънкат семки.
И намятам на зимата гуглата.
Ще стигнеш лятото, мой, Еленко.
И зелено ще зобнеш. Стръвно и острокуло.
На каляската, чуй, как пискюлите,
по земята се ронят, въздишат.
Чупи лед клоните, а пък юли
във копитата стихове пише.
По сокачките се премятат опашки.
И настръхват комините - зли езици.
Имам място за камъни - стреляй с прашката. ...