Е Д Н А В Ъ З Д И Ш К А
Една въздишка време ми е нужно,
за да преглътна истината жарка.
Задавам ти въпроси. Отговарям.
Сама те обвинявам и отричам
вината явна. Вярвам пак в лъжи.
Разпитвам те, когато си далече.
До мен ли си, устата ми мълчи.
Боли, боли, но как да ти го кажа?
Стеснява се душата ми и знам –
не би свалила сетната си дреха
и в голота потънала от срам, ...