26 янв. 2016 г., 20:34
Ще си редя аз стихове и прози
напролет, в селска къща, чак до три,
а в утрото ще срещам с „Бог помози”
овчарите към близките гори.
Поляните, в които се разлиства
надничащият с гугли кукуряк,
поточето с води – сълзица бистра,
събрало бреговете в своя бяг.
Стадата кротки, юрнали звънците
по билото, с наболата трева
и старият параклис на светците,
под кръста, дето свеждаме глава. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация