6 авг. 2006 г., 10:51
една звезда...
една звезда блещука за мен
една ръка се промъква,
обвита в мъгла,
протегната към мен
вървя през нощните улици
виещи кучета-
на глутници
един разплакан град
в самотата отеква
грохота на късен влак
остава да ехти в съзнанието
на сърцето тъжната мълва
самотни сенки,
топящи се в мъглива тишина
проектират се сценки-
от реалния живот тегла
продължавам да вървя,
обвита в плаща на нощта
дълги,празни коридори
лутам се из лабиринта на моята душа
дълги коридори
със стъпкани цветя осеяни
мисли хвърчащи,разсеяни
там носи се мириса на вяла пустота
в на душата чистия храм
нямя кой да се моли
вечен,но пуст и ням
по стените му чисти и голи
тичат подгонени мислите
една звезда огрява храма
с топлина го дарява
за НЕГО е тая мисъл,
яростно бързаща
как искам да я хвана!
да я погаля
с думи да я нарисувам
аз бягам,като морето бушувам
и мислите тичат-подгонено ято
с птиците леко полита
едничката мисъл за НЕГО
топла,като настъпващото лято
искам да я догоня
крилете ми с кръв са пропити
колкото и сълзи да пророня
една рана ще остане отворена
тя в храма на душата ми лежи,
положена
и вечно ще тежи-
една болка отложена
мисълта избяга
ще чакам утрото
ръката протегната-не помага
заравям пръсти в косите си
и пак се събуждам-в сълзи обляна...
една ръка се промъква,
обвита в мъгла,
протегната към мен
вървя през нощните улици
виещи кучета-
на глутници
един разплакан град
в самотата отеква
грохота на късен влак
остава да ехти в съзнанието
на сърцето тъжната мълва
самотни сенки,
топящи се в мъглива тишина
проектират се сценки-
от реалния живот тегла
продължавам да вървя,
обвита в плаща на нощта
дълги,празни коридори
лутам се из лабиринта на моята душа
дълги коридори
със стъпкани цветя осеяни
мисли хвърчащи,разсеяни
там носи се мириса на вяла пустота
в на душата чистия храм
нямя кой да се моли
вечен,но пуст и ням
по стените му чисти и голи
тичат подгонени мислите
една звезда огрява храма
с топлина го дарява
за НЕГО е тая мисъл,
яростно бързаща
как искам да я хвана!
да я погаля
с думи да я нарисувам
аз бягам,като морето бушувам
и мислите тичат-подгонено ято
с птиците леко полита
едничката мисъл за НЕГО
топла,като настъпващото лято
искам да я догоня
крилете ми с кръв са пропити
колкото и сълзи да пророня
една рана ще остане отворена
тя в храма на душата ми лежи,
положена
и вечно ще тежи-
една болка отложена
мисълта избяга
ще чакам утрото
ръката протегната-не помага
заравям пръсти в косите си
и пак се събуждам-в сълзи обляна...
© Мирослава Грозданова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
"Ръката"-това е спасението,но то така и не ме достига,защото идва утрото и мрака се разпръсва,а с него и тягостните мисли.А що се отнася до най-щастливото ми утро-то още не е дошло.
-
Под въздействието на хаоса отсилни чувства някак не ми става ясно точно за какво става въпрос.Ръката на Спасителя ли е или на някой, който иска да ти помогне?Утро с утро не си прилича.Пожелавам ти да дочакаш най-щастливото си утро и да ни го поднесеш като стих...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Вестин