Посвещавам на героите, загинали за свободата на България
и на майките, отгледали такива синове.
„Замесих, сине, замесих хляба,
в пещта го сложих да се изпече.
Готов е, на трапезата го слагам
и те очаквам, сине,
в дома да си дойдеш ти…
И гозбата до хляба сложих,
сега стоя на пътната врата,
Взор вперила в тъмата,
очаквам да си дойдеш…
Но ти сине на бой замина ...