Онези очи не ще забравя,

онези смарагдови топли искри.

Стоях в изненада и чаках с надежда

погледа твой с онези мили звезди!

Погледна веднъж и не щях да си тръгна,

останах и гледах точно към теб.

И гледах, и гледах, и бавно потъвах -

в онези големи красиви очи!

Ала само гледах, ни дума продумах,

уплашен и стреснат стоях във захлас.

Личеше ми много, но го няма човека,

който да съди избора наш!

Накрая промълвих, и то цяла дума,

името твое насън си шептях.

Намерих аз начин, потърсих човека

и стих аз за него сега творя!

P.S. За единствените очи, които никога няма да спра да гледам!